Ритуал "Жътва" в село Ситово - НЧ "Възраждане". Земята на добружанци е сила и надежда, защото зърното в нея дава хляба, а хлябът за тях е свещен.

https://www.folklibrary.bg/bg: Жътвата започва към края на месец юни. Това трябва да стане на хубав ден, като за такива се считат понеделник, сряда и четвъртък. Стопаните на житните поля определят първия ден и организират откриването на жетвата с обичаи, свързани с успешното прибиране на реколтата и предопределянето на плодородието през следващата година.

На този ден група от местните хора тръгват към житните блокове, празнично облечени с народни носии, закичени с китки от свежи цветя, с песни и веселие, за да е успешна и лека работата. Пръв заженва този, който има лека ръка и най-често това е млада жена, която може още да даде поколение, за да роди нивата богата реколта през следващата година.

Жътварят заженва, за да върви работата напред. Класовете от първата отрязана ръкойка вдига високо нагоре и благославя: “Таз година по-малко, догодина повече“. А останалите отговарят „Дай Боже!“. Една част от класовете хвърля напред, а друга овива около кръста си, за да не го боли по време на жетвата. Така започват и останалите жетвари. Пеят се жетварски песни, а стопанинът хвърля дребни пари за почерпка, с пожелание за здраве и всеобщо благоденствие.

Успешният завършек на жетвата се бележи с оставяне брада на нивата. Тя се оставя на последната нива, като се избират едри класове, които се отрязват накрая. Те се почистват и се заплитат в брада като женска плитка от този, който първи е заженил. Към нея се заплитат червен конец, свежи цветя, склидки чесън и синьо манисто.

Най-отгоре се слага чиста паричка, пробита и вързана с червен конец. Когато брадата е готова, върху нея се изтърсва всичко от торбите на жетварите, полива се с вода и всички си измиват ръцете и лицето над нея, като наричат: „Както е чисто златото, тъй да е чисто житото.“

Съществен момент е самото отрязването на брадата, като при рязането се благославя: “Догодина по-голяма брада, по-голямо злато“. Това може да го прави момче или момиче, мома или млада жена, за които има изискване да са от цяла къща, т.е., родителите им да са живи и да не са развеждани. Брадата може да се остави на полето, но може и да се отнесе в дома на стопанина. Тя дава общо благоденствие в дома му, а в полето трябва да върне силата на земята.